-
1 accident
m. (lat. accidens, de accidere "survenir") 1. случка, случайност, случай; un heureux accident щастлива случайност; par accident по случайност; 2. инцидент, злополука, нещастен случай; accident de travail нещастен случай при работа; accident de voiture произшествие с кола; 3. мед. случаен признак на болест, усложнение; 4. геогр. неравност; accidents de terrain неравности на почвата; 5. муз. знак за повишаване или понижаване на тона; il y a 3 accidents: le dièse, le bémol, le bécarre има три знака за изменение на тона: диез, бемол, бекар. -
2 affaissement
m. (de affaisser) 1. слягане, потъване; affaissement du sol слягане на почвата; 2. прен. отпадналост, отмалялост, отслабване. -
3 affaisser
v.tr. (de faix) 1. рядко огъвам; правя да се слегне; 2. прен. отслабвам, изнемощявам, грохвам; 3. s'affaisser v. pron. слягам се, пропадам; le sol s'affaisse почвата се сляга; свличам се; elle perdit connaissance et s'affaissa тя изгуби съзнание и се свлече ( на пода). -
4 ameublir
v.tr. (de meuble) 1. юр. присъединявам своя недвижим имот към общинския имот; 2. зем. правя почвата по-рохкава. -
5 ameublissement
m. (de ameublir) 1. мебелиране на жилища; 2. зем. правене почвата по-рохкава. -
6 assoler
v.tr. (de a- et sole) зем. редувам посевите ( за да не се изтощи почвата). -
7 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
8 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
9 déblai
m. (de déblayer) 1. премахване, почистване, изриване на пръст, за да се изравни почвата; 2. pl. самата изрината пръст. -
10 déblaiement
m. (de déblayer) 1. почистване на почвата, за да се изравни; 2. прен. разчистване. Ќ Ant. remblayage. -
11 déchausser
v.tr. (lat. pop. °discalceare) 1. събувам; 2. оголвам (стена, зъб, дърво); 3. разравям почвата около корен; se déchausser 1. събувам се; 2. оголвам се от корена ( за зъб). Ќ Ant. chausser. -
12 défonçage
m. (de défoncer) зем. дълбоко обработване, прекопаване на почвата. -
13 dénitrifier
v.tr. (de dé- et nitrifier) отнемам азота (от почвата, от някакво вещество). -
14 échauffement
m. (de échauffer) 1. сгряване, стопляне; l'échauffement du sol затоплянето на почвата; 2. прен. разгорещяване, разпалване, раздразняване, възбуждане; разгорещеност, раздразненост, възбуденост; 3. ост. запек, запичане. -
15 écobuage
m. (de écouber) зем. плевене и изгаряне на плевели за наторяване на почвата с получената пепел. -
16 écobuer
v.tr. (de й- et dial. gobe "motte de terre") зем. плевя и изгарям плевели, бурени, като наторявам почвата с получената пепел. -
17 effondrement
m. (de effondrer) 1. зем. копане, разкопаване на известна дълбочина; 2. срутване, продънване, събаряне; 3. прен. проваляне, разгромяване; крах; 4. геол. внезапно слягане, пропадане на почвата. Ќ Ant. relèvement; hausse. -
18 effritement
m. (de effriter) 1. изтощаване на почвата; 2. ронене, разтрошаване, разпадане на камъните; 3. прен. разцепване, разпадане (на отношения и др.). -
19 effriter
v.tr. (ext. de sens: effriter pour effruiter "rendre stérile, épuiser (une terre), de fruit) 1. изтощавам почвата; 2. роня, разтрошавам, стривам; s'effriter 1. изтощавам се (за почва); 2. ставам на прах; 3. прен. разпадам се, разцепвам се; la majorité gouvernementale s'effrite а chaque vote при всяко ново гласуване управляващо мнозинство се разцепва, разединява. -
20 épuisant,
e adj. (de épuiser) 1. изтощителен; 2. който изтощава; cultures épuisant,es растения, които изтощават почвата.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ЗОНА ГОДОВЫХ КОЛЕБАНИЙ ТЕМПЕРАТУР ГРУНТА — верхняя область земной коры между поверхностью земли и нейтральным слоем температур, в котором температура грунта близка к средней годовой температуре воздуха за многолетний период (Болгарский язык; Български) данной местности (Болгарский язык;… … Строительный словарь
ОТВАЛ ГРУНТА — постоянная или временная насыпь грунта, избыточного по балансу земляных масс или предназначенного для резерва (Болгарский язык; Български) отмятане на почвата (Чешский язык; Čeština) halda [deponie, odval, výsypka, složiště] zeminy (Немецкий… … Строительный словарь
ПУЧЕНИЕ ГРУНТА — поднятие поверхности грунта, вызываемое увеличением его объёма (Болгарский язык; Български) набъбване на почвата (Чешский язык; Čeština) vydouvání [vzdouvání] základové půdy (Немецкий язык; Deutsch) Quellfähigkeit des Bodens (Венгерский язык;… … Строительный словарь
СКЕЛЕТ ГРУНТА — совокупность твёрдых частиц грунта континуальной структуры, связанных между собой силами сцепления (Болгарский язык; Български) скелет на почвата (Чешский язык; Čeština) skelet zeminy (Немецкий язык; Deutsch) Bodenskelett; Bodenstruktur… … Строительный словарь
СТАБИЛИЗАЦИЯ ГРУНТОВ — повышение несущей способности и устойчивости грунтов искусственными способами (Болгарский язык; Български) стабилизиране на почвата (Чешский язык; Čeština) stabilizace [zpevnění] zeminy (Немецкий язык; Deutsch) Bodenstabilisierung (Венгерский… … Строительный словарь
СЦЕПЛЕНИЕ ГРУНТА — связь между частицами грунта, создаваемая молекулярными силами притяжения (Болгарский язык; Български) сцепление на почвата (Чешский язык; Čeština) soudržnost zeminy (Немецкий язык; Deutsch) Bodenbindigkeit (Венгерский язык; Magyar) talajkohézió… … Строительный словарь
агрологија — (грч. agros, logia) наука што ги проучува агрономските својства на почвата … Macedonian dictionary
агромелиорација — (грч agros, лат melioratio) негување на почвата со рационална обработка, ѓубрење, заштитување од ерозија и сл … Macedonian dictionary
азотометар — (грч azotos, netron мера) инструмент со кој се утврдува колку амонијак содржи почвата … Macedonian dictionary
аморфа — (лат Amorpha fruticosa) бог грмушка од фамилијата пеперугоцвети има својство да ја поврзува почвата и поради тоа се употребува за зацврстување на насипи и при мелиорација на оштетени шумски терен … Macedonian dictionary
изогеотерми — (грч. isos, де земја, therme топлина) мн. линии на географска карта што поврзуваат места со еднаква температура на почвата … Macedonian dictionary
